Anti-Jewish excesses on Bulgarian territories of Ottoman Empire during the Russo-Turkish War of 1877–1878

Bartłomiej Rusin

DOI: http://dx.doi.org/10.12775/SDR.2016.EN1.01

Abstrakt


The article concentrates on anti-Jewish excesses in the Bulgarian territories of the Ottoman Empire during the Russo-Turkish War of 1877–1878. The acts of violence against this group started at the very beginning of the war, when Russian and Cossack troops crossed the Danube and entered the city of Svishtov. Local Bulgarians joined the soldiers in the looting of the Jewish district. Several Jewish residents died. The anti-Jewish incidents occurred in several other towns (Stara Zagora and Kazanlak in particular), where local Jews were murdered and their houses were robbed and plundered. The prevailing atmosphere of chaos and fear of retaliation by retreating Turkish troops triggered the local Slavic population into committing crimes and murdering their Jewish neighbours, who were also accused sometimes of being Turkish spies. The only chance of survival for the local Jews was to flee into areas free from war, and many of them did so. It seems, however, that the atrocities did not influence considerably their attitude towards Bulgarians. In many cities, the local Jewry actually displayed great care for their neighbours, actively seeking to support and protect them. The participation of Bulgarians in the attacks belies the persistent idea of themselves being a traditionally tolerant nation, free of anti-Semitic sentiments. The Russian and Cossack troops also brought in a new variety of anti-Semitism, which previously was rather rooted in the local culture and folklore.

 

В статье обсуждается вопрос антиеврейских эксцессов, которые имели место на болгарских землях, находящихся под турецким господством, во время очередной русско-турецкой войны, веденной в 1877–1878 гг. Первые акты насилия против этого населения были совершены сразу после начала конфликта и форсирования Дуная русскими и казацкими войскам, а также отрядами болгарского ополчения. Царствующий хаос и боязнь возмездия со стороны отступающих турецких отрядов стали причиной того, что казаки и местное славянское население, руководствуясь, прежде всего, желанием наживы, совершали насилие и убийства евреев во многих небольших населенных пунктах этой провинции Османской империи. Одновременно, похожей судьбы избежали жители больших городов (нпр. Софии), которые помогали болгарам в борьбе за соблюдение порядка и обеспечение безопасности. В результате погромов погибло более ста человек, а очередные несколько тысяч были вынуждены эмигрировать вне зоны военных действий. Участие болгар в нападениях на еврейское население во время войны 1877– 1878 гг. опровергает закрепленную в болгарском национальном сознании традиционную терпимость, которую они должны были проявить к меньшинствам, в данном случае общественности местных евреев. Одновременно действия самих русских и казаков к евреям являлись неким переломом по отношению к еврейскому населению со стороны самих болгар. На этих землях появился антисемитизм, понимаемый на современный лад, который заменил присутствующую ранее иудеофобию, опиравшуюся, главным образом, на местную традицию и фольклор.

Słowa kluczowe


Russo-Turkish War; anti-Jewish incidents; history of Bulgaria; anti-Semitism

Pełny tekst:

PDF (English)

Bibliografia


Aronson I.M., Troubled Waters. The Origins of the 1881 Anti-Jewish Pogroms in Russia, Pittsburgh 1990.

Bar-Zohar M., Beyond Hitler’s Grasp. The Heroic Rescue of Bulgaria’s Jews, Massachusetts 1998.

Benbassa E., Rodrigue A. (eds.), A Sephardi Life in Southeastern Europe. The Autobiography and Journal of Gabriel Arié, 1863–1939, Seattle–London 1998.

Bernhard L., Les atrocitiés russes en Bulgarie et en Arménie pendant la guerre de 1877, constatées par des documents authentiques, Berlin 1878.

Bourde P., Russes et turques. La guerre d’Orient, vol. 1, Paris 1878.

Carnobat, http://www.jewishencyclopedia.com/articles/4055-carnabat.

Chary F., Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940–1944, Pittsburgh 1972.

Daskalov R., Debating the Past. Modern Bulgarian Historiography – From Stambolov to Zhivkov, Budapest–New York 2011.

Franco M., Essai sur l’histoire des Israélites de l’Empire Ottoman depuis les origines jusqu’à nos jours, Paris 1897.

Gelber N.M., Jewish Life in Bulgaria, “Jewish Social Studies” 8 (1946), no. 2.

Kanitz F., La Bulgarie danubienne et le Balkan. Etudes de voyage (1860–1880), Paris 1882.

Klejn Z., Okoliczności towarzyszące ogłoszeniu niepodległości Bułgarii w 1908 roku, in: Państwa europejskie na drodze do niepodległości (w drugiej połowie XIX i XX wieku). Studia ofiarowane Profesorowi Marianowi Zgórniakowi, I. Stawowy-Kawka, W. Rojek (eds.), Kraków 2003.

Kulenska V., The Antisemitic Press in Bulgaria at the End of the 19th Century, “Quest. Issues in Contemporary Jewish History. Journal of Fondazione CDEC” 3 (July 2012).

Marquis of Bath, Observations on Bulgarian Affairs, London 1880.

Marton S., Designing citizenship. The “Jewish question” in the debates of the Romanian parliament (1866–1869), “Quest. Issues in Contemporary Jewish History. Journal of Fondazione CDEC” 3 (July 2012).

Neuburger M., The Russo-Turkish War and the ‘Eastern Jewish Question’: Encounters Between Victims and Victors in Ottoman Bulgaria, 1877–8, “East European Jewish Affairs” 26 (1996), no. 2.

Rusin B., Konstytucja tyrnowska z 1879 roku – historia, ustrój, język, in: Historyczna i ponowoczesna tożsamość Słowian, T. Ciesielski, J. Zatorska, A. Skoczylas (eds.), Łódź 2012.

Rusin B., Polityka Rosji na Bałkanach a udział Bułgarów w wojnach rosyjsko-tureckich w XIX wieku, in: Ślady obcego panowania w języku, kulturze i świadomości narodów południowo-słowiańskich, Sendek R. (ed.), Kraków 2011.

Rusin B., Prawa, wolności i obowiązki człowieka i obywatela w świetle konstytucji tyrnowskiej z 1879 roku, “Meritum. Rocznik Koła Naukowego Doktorantów-Historyków Uniwersytetu Warmińsko-Mazurskiego w Olsztynie” 4 (2012).

Russian Atrocities in Asia and Europe during the Months of June, July and August 1877, Constantinopole 1877.

Stefanov P., Bulgarians and Jews throughout history, “Religion in Eastern Europe” 22 (2002), no. 6.

Todorov T., The Fragility of Goodness. Why Bulgaria’s Jews Survived the Holocaust, London 2001.

Turan O. (ed.), The Ottoman-Russian War 1877/78, Ankara 2007.

Üre P., Immediate effects of the 1877–1878 Russo-Ottoman War on the Muslims of Bulgaria, “History Studies” 13 (2013).

Vezenkov A., Reconciliation of the spirits and fusion of the interests. “Ottomanism” as an identity politics, in: We, the People. Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe, D. Miskhova (ed.), Sofia 2011.

Weinzierl E., The Jewish Middle Class in Vienna in the Late Nineteenth and Early Twentieth Centuries, Working Paper, Centre for Austrian Studies, October 2003, http://www.cas.umn. edu/assets/pdf/WP011.PDF.

Аврамов Й., Поглед към историята на българските евреи през XIX век, “Годишник ОКПОЕ” 1987, no. 22.

Аврамов Р., “Спасение” и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940–1944 г., Sofia 2012.

Аврамов Р., Данова Н. (ред.), Депортирането на евреите от вардарска Македония, беломорска Тракия и Пирот. Март 1943 г. Документи от българските архиви, vol. 1–2, Sofia 2013.

Ангелов Д., Представа за “другия” в българския песенен фолклор, “Българска етнология” 1997, no. 1–2.

Анчев А., Българското опълчение, Sofia 1968.

Генов Р., Дизраели, еврейството и антисемитизъм в България, http://dialogueeurope.org/ uploads/JewsCol/Panel101.pdf.

Дойнов С., Българската общественост и руско-турската освободителна война 1877– 1878, Sofia 1978.

Илков Д., Принос към историята на Стара Загора, Plovdiv 1908.

Казанлък в миналото и днес. Втори годишник на казанлъшката дружба “Розова долина” в София 1910–1921, Sofia 1923.

Калев А., Данни относно демографското положение на българските евреи (1887–1940), “Годишник ОКПОЕ” 16 (1981).

Калчев К., Бесарабски българи опълченци в руско-турската война 1877–1878, Veliko Tarnovo 1995.

Керен Ц., Еврейската общност в Русчук. От периферия на Османската империя до столица на Дунавския вилает 1788–1878, Sofia 2009.

Керен Ц., Съдбата на еврейските общности в Казанлък и Стара Загора по време на руско-турската война от 1877–1878 година, http://www.thebulgarianjews.org.il/_Uploads/dbsAttachedFiles/Pogromi-Zvi.pdf.

Кисов С.И., Българското опълчение в освободителната руско-турска война 1877–1878. Спомени на запасния подполковник, Sofia 1902.

Коен Д., Българските евреи по време на Освобождението от турско владичество, in: idem, Евреите в България (1878–1949). Студии, Sofia 2008.

Косев К., Дойнов С., Освобождението 1877–1878, Sofia 2003.

Мордехай Й., Освобождението на България от османско владичество и българските евреи, “Годишник ОКПОЕ” 1968, vol. 3.

Назърска Ж., Българската държава и нейните малцинства 1879–1885, Sofia 1999.

Неделева П., Място и роля на еврейската общност в българските земи (от османско владичество до 30-те години на ХХ в.), “Юридическо списание на НБУ” 2013, vol. 2. Тодорова О., Евреите в българската словесност от началото на XIX век до Освобождението, “Либерален преглед” 2012, part 3.

Тодорова О., Образът на “нечистия евреин” в българската книжнина от XVIII–началото на XIX век и във фолклора, “Български фолклор” 1993, no. 3.

Хаджийски И., Съдбата на евреите от югозападна България през 1940–1944 година, Blagoevgrad 1998.

Христов И., Тодоров С., Опълчението 1877/1878, Sofia 1981.

Шеалтиел Ш., Ционизмът в България. Особености на едно лидерско движение, Sofia 2012.


Partnerzy platformy czasopism